СПИСЪК НА СЕРТИФИКАЦИОННИ СХЕМИ

ЗА СЕРТИФИКАЦИЯ И КОНТРОЛ

  1. ПРОДУКТИ, ПРОИЗВЕДЕНИ ПО БИОЛОГИЧЕН МЕТОД – БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН-ОСП извършва контрол и сертификация съгласно изискванията на Европейски регламенти (ЕО) 834/2007 и (ЕО) 889/2008. Тази сертификация може да се счита за една сертификационна схема, собственик на която е Генерална Дирекция на земеделие и развитие на селските райони към Европейската комисия. За по- голяма яснота и удобство, БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН е разделил схемата на три подсхеми, обозначени като вид А (фермер), вид Б (преработвател) и вид В (търговец), за всяка от които се прилагат едни и същи изисквания и процедури.

 

СЕРТИФИКАЦИОННИ СХЕМИ СЪГЛАСНО РЕГЛАМЕНТ(ЕО) 834/2007

Всички оператори спазват принципите и правилата за биологично производство определени от Регламент (EО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 и на Наредба № 1/ 2013 на МЗХГ, участващи в  дейности на всеки етап на производството, обработката и разпространението на продукти.

  • Схема А – ФЕРМЕР- Производител

Цялото земеделско стопанство трябва да се управлява в съответствие с приложимите за биологичното производство изисквания. В случай, че не всички единици в рамките на дадено стопанство се използват за биологично производство, операторът/ подизпълнителят осигурява разделение между земята, животните и продуктите, използвани или произведени от единици с биологично производство, от тези, използвани или произведени от единици с небиологично производство, и води съответната документация в доказателство на разделението.

Обработваемите площи на оператора или на подизпълнителя са обект на процедурата за контрол, извършвана от ОСП при „Био Сертификейшън“ ЕООД .

Производството по биологичен метод трябва да се извършва в оперативните единици  на стопанството, които е ясно отделени от всички други производствени обекти, които не се управляват по методите за биологично производство, като това се отнася до парцели, преработвателни обекти и складове. Трябва да бъде направено точно описание на местоположението на всички парцели на всеки един оператор или подизпълнител, като се отбелязват на карта или на официални топографски карти, ако съществуват за тези площи.

За производство на гъби по правилата за биологично производство се прилагат изискванията на чл. 13 от Наредба № 1/ 2013 на МЗХГ и чл. 6 от Регламент (ЕО) № 889/2008.

При биологичното животновъдство животните се раждат и отглеждат в стопанства с биологично производство, като се избират подходящи породи. Спазват се изискванията на глава 2 от Регламент (ЕО)№889/2008,

При пчеларството пчелините се разполагат в райони, съдържащи източници на нектар и полен, състоящи се предимно от биологично отглеждани култури или при целесъобразност от естествена растителност или гори и култури, управлявани по небиологичен начин, обработвани единствено чрез методи със слабо екологично въздействие. Те се разполагат на достатъчно разстояние (в радиус от 3 км) от източници, които могат да причинят замърсяване на пчелните продукти или увреждане на здравето на пчелите.

Всички производствени единици в стопанството, включително управляваните по небиологичен начин, са обект на контрол.

Събирането на диворастящи растения и части от тях от природни територии и гори се счита за метод на биологично производство, при условие че се извършва съгласно чл. 12 от Наредба № 1/ 2013 на МЗХГ.

Събират се само диворастящи растения и части от тях, които растат естествено в природни територии, гори и земеделски райони. Операторът/ подизпълнителят представя доказателства, че най-малко три години преди събирането тези райони не са били третирани с продукти, различни от разрешените за употреба в биологичното производство. Събирането на диворастящи растения и части от тях не трябва да засяга устойчивостта на естественото местообитание, нито опазването на вида в района на събиране. Събирането на диворастящи трябва да се извършва от предварително обучени берачи.

1.2 .  Схема Б  и В – преработка и/или търговия

При преработка и/или търговия на биологични земеделски продукти и производство на биологични храни и фуражи се прилагат правилата за биологично производство на Регламент (EО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008 и на Наредба № 1/ 2013 на МЗХГ. Обработката на преработени биологични храни трябва да се извършва отделно по време или място от небиологичните храни. Производството на преработени биологични фуражи се извършва отделно по време или място от производството на преработени небиологични фуражи. На преработвателя/ търговеца не трябва да му е била наложена забрана от отговорния надзорен или контролен орган да пуска на пазара продукти, които са произведени съгласно метода на биологично производство, в съответствие с Регламент на Съвета 834/ 2007, член 30, параграф 1 или Наредба № 1/ 2013 на МЗХГ.

Всички производствени единици в обекта за преработка и/или търговия, включително управляваните по небиологичен начин, са обект на контрол.

  • Знак за биологично производство на Европейския съюз

За целите на етикетирането знакът за биологично производство на ЕС се използва, само ако съответният продукт е произведен съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007, Регламент (ЕО) № 1235/2008 на Комисията  и  регламент (ЕО) 889/2008 от оператори, спазващи изискванията на системата за контрол, посочени в членове 27, 28, 29, 32 и 33 от Регламент (ЕО) № 834/2007

В съответствие с член 25, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 834/2007 знакът за биологично производство на Европейския съюз следва модела, определен в част А от приложение XI към

регламент (ЕО) 889/2008.

  1. ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ – СЕРТИФИЦИРАНЕ ПО СХЕМИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ПРОДУКТИ на Земеделски продукти и храни със защитени географски указания/ЗГУ/, храни с традиционно-специфичен характер /ХТСХ/, храни със защитено наименование за произход /ЗНП/: Съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

България има утвърдени традиции в производството на редица специфични продукти: кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал, баница, българското розово масло, лавандулово масло, различни месни продукти като луканки, суджук и пъстърма и други традиционни български продукти. Получаването на право за ползване на защитено наименование в значителна степен разширява пазарните им възможности.

В ЕС има разработена цялостна Политика на качеството – защитени наименования, която включва защитени наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер. Тя изпълнява следните цели – да изтъкне специфичните качества на определени типични продукти на пазара и да ги отличи от останалите продукти в магазините чрез означаването им със символите на Европейската Общност. Защитата на географските наименования е насочена предимно към продукти с географски произход от малък географски район в рамките на държавата, а не продукт, произвеждан в цялата държава под наименованието „български”.

Защитените географски означения  имат защита на права на интелектуална собственост.

Вписването на наименования за произход или географски указания в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитени географски указания съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1151/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни се осъществява от националния компетентен орган за защитените географски означения и храни с традиционно специфичен характер – Министерството на земеделието и храните. Група производители на определен продукт подава заявление, придружено с необходимите документи, което следва национална процедура, определена в българското законодателство. След одобрение на национално ниво документите се изпращат в ЕК, където следват европейската процедура. Успешно регистрираните наименования, за които в Официалния вестник на ЕС се публикува регламент за вписване получават защита на територията на 27-те страни членки.  До момента в Европейските регистри са регистрирани над 1100 земеделски и хранителни продукти със защитени  наименования.

Регистрацията на защитените наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер дава на производителите изключително право да използват регистрираното име на своя продукт, както и специален знак върху опаковките на продукта, предлаган на пазара. За защитени наименования могат да кандидатстват практически всички земеделски продукти и редица преработени храни.

 „Защитено наименование за произход“ (ЗНП) е наименование, което идентифицира продукт, произхождащ от специфично място, регион или, в изключителни случаи, държава; чието качество или характеристики се дължат основно или изключително на специфична географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори; и чиито етапи на производство се извършват в определения географски район. С други думи, за да получи статут на ЗНП, целият продукт трябва да бъде произведен по традиция и изцяло (приготвен, преработен и произведен) в рамките на конкретната област и по този начин придобива уникални свойства.

„Защитено географско указание“ (ЗГУ) е наименование, което идентифицира продукт с произход от специфично място, регион или държава; чието качество, репутация или други характеристики се отдават предимно на неговия географски произход; и на който поне един етап от производствения процес се осъществява в определения географски район. С други думи, за да получи статут на ЗГУ, целият продукт трябва да бъде традиционен и поне частично произведен (приготвен, преработен или произведен) в рамките на конкретната област и по този начин придобива уникални свойства.

„Храна с традиционно специфичен характер“  (ХТСХ), отговаря на условията за регистрация, когато описва специфичен продукт или храна, който (която):

а) е резултат от начин на производство, преработка или състав, които съответстват на традиционна практика за този продукт или тази храна, или б) е произведен (произведена) от суровини или съставки, които традиционно се използват за него (нея).

Съгласно чл. 3 на Регламент (ЕС) 1151/12  „специфичен характер“ по отношение на даден продукт означава характерните специфики на производството, които отличават ясно този продукт от други подобни продукти от същата категория; „традиционен“ означава доказана употреба на вътрешния пазар за период, който позволява предаване от поколение на поколение; този период е най-малко 30 години;

За да бъде регистрирано едно наименование като храна с традиционно специфичен характер, то трябва да е било използвано традиционно за този специфичен продукт или да е означение за традиционния характер или специфичния характер на продукта. За разлика от ЗНП и ЗГУ, тази схема за качество не удостоверява, че защитения продукт се отнася към определен географски район.

На територията на Р България се извършва Контрол и сертификация на следните Защитени наименования:

  • ЗГУ „Горнооряховски суджук”
  • ЗГУ „Българско розово масло”
  • ХТСХ Филе „Елена”
  • ХТСХ „Луканка Панагюрска”
  • ХТСХ „Пастърма говежда“
  • ХТСХ Кайсерован врат „Тракия”
  • ХТСХ Роле “Трапезица“